Антифриз

ма при ниски температури. До 1930 г. метанолът се използва като антифриз. След 1980 г. е разработена нова технология, която не включва вода. Като се смесват различни пропорции на етиленгликол с дестилирана вода, се получават течности с различна температура на замръзване в интервала от 0 до -75 °C. Сместа с най-ниска точка на замръзване се получава при 33% вода и 67% етиленгликол (така наречения „концентрат“). Увеличаването на етиленгликола води до намаляване на ефекта на антифриза! За България е достатъчно течността да има температура на замръзване -40 °C, което се постига при пропорция 52 – 55% етиленгликол и 45 – 48% дестилирана вода. Етиленгликолът действа корозиращо върху металите и за да се предотврати това вредно действие, към сместа се прибавят така наречените „инхибитори“. В случая може да се ползва динатриев фосфат от 0,4 до 0,6% и декстрин в същото отношение. Антифризът е един от главните компоненти, които наливаме в автомобила. Въпросът какъв антифриз да използваме,  е винаги  актуален. Трябва да изхождаме от препоръките на производителите. Обикновено те определят изискванията за вашия автомобил. Сигнал за необходимост от смяна на антифриза  е промяната на цвета. Ако течността се е оцветила в кафяво, то тя не може да изпълнява функциите си и не защитава двигателя от корозия. По принцип, антифризът се сменя на 3-4 години, а за някои марки автомобили – на всеки 5 години. Отработеният антифриз образува пяна, губи полезните си качества и се превръща в агресивна среда за детайлите от метал в двигателя. Какъв антифриз да купим? Когато четем инструкциите, трябва да обърнем внимание на цифрите, написани до буквата G или до думата CODEG на етикета. Тези цифри обозначават класификацията на антифриза. Колкото по-нова е колата, толкова по-голяма е съответстващата ѝ цифра. Например цифрата 11 обозначава антифриз, предназначен за автомобили, произведени преди 1996 г. За колите, пуснати след 2001 г., е антифризът 12 plus. За двигателите на спортните коли и за тези, които се използват в екстремни условия, е обозначението с цифра 13. Съвременните антифризи са на базата на пропиленгликол и по-малко вредят на околната среда. Съществуват норми и стандарти, които определят годността на антифриза. Информацията за това, за датата на производство и за производителя трябва да се намира на етикета на тубата. Някои производители изписват и дали може да се смесва с антифриз от други марки. Антифризът се продава в прозрачни туби и може ясно да се види каква е течността. Тя не трябва да има утайка или странни частици. Ако тубата се разклати, течността образува пяна. При качествен антифриз, пяната изчезва за 3 до 5 секунди. Защо се налага периодично да осигурявате на колата си антифриз? Ако не наливате редовно антифриз в колата си, охладителната течност започва да губи своите свойства. А това създава сериозна опасност от засилване на корозията в автомобилната система, поява на ръжда, замръзване на самата охладителна течност и оттам спиране на действието й, което пък може да причини прегряване на двигателя. Последното се случва най-често, заради късчетата ръжда, образувани в блока на двигателя, които, ако не се отмият и разтворят, с времето могат да запушат тръбите в радиатора и нагревателя. Защо оцветяват антифриза в ярък цвят? Често производителите придават цвят на антифриза, като така помагат да се види място на изтичане от системата за охлаждане. В някои марки антифриз се добавят специални химически вещества, които на ултравиолетова светлина стават видими. Друго преимущество на оцветяването е лекотата, с която се определя нивото на течността в резервоара. Освен това, яркият цвят напомня за опасност, тъй като антифризът е много силна отрова. Само 100 мл. от него е смъртоносна доза за организма. Цветът на охлаждащата течност няма никакво отношение към химическия състав. Затова течности с еднакъв цвят могат да се различават една от друга по състав, а разноцветните да са еднакви. Например производителите могат да оцветяват един и същи антифриз в различни цветове, за да ги различават по марката. Много компании като Дженерал моторс и Фолксваген, боядисват антифриза си в червено или оранжево. Срокът на действие на този антифриз е 5 години или 200 000 км. На опаковките им е изписано G12 или G12+. Можем ли да смесим антифризи с различен цвят? Да предположим, че в системата за охлаждане е налят жълт антифриз. Какво да направим? Категорично не бива да се долива на принципа – жълт към жълт или зелен към зелен цвят. За цвета трябва да се забрави изобщо, защото той не означава еднакъв състав. С какво и как да разредим антифриз? Антифризът се разрежда само с дестилирана вода, в пропорциите, препоръчани в инструкцията. Обикновено разреждането е 1:1. Ако е изтекъл малко антифриз – не повече от 200 мл., то може спокойно да се долее дестилирана вода. Но, ако трябва да се долее повече от 200 мл., а не е известно какъв е антифриза, препоръката е да се смени охлаждащата течност изцяло. Важно е да се запомни, че смесването на различни охлаждащи течности не се препоръчва, защото могат да изгубят полезните си свойства. Затова, ако не знаете какво има в системата, по-добре сменете стария антифриз с нов и запомнете името му. При пълната замяна на антифриза, можете да купите произволен цвят – в съответствие с препоръките на производителя и изискванията на автомобила. При замяната, старата течност се излива изцяло, после системата се измива с вода и чак тогава се налива новият антифриз. Миенето е задължително не само за да се отмие цвета на стария антифриз, но и за да се почисти системата от мръсотия и евентуална ръжда. В заключение: Съвременните охлаждащи течности нямат цвят. Боядисването им в един или друг цвят е избор на производителя, а не следствие от химическа реакция. Затова антифризите с еднакъв цвят могат да се различават по състав, а разноцветните да се окажат еднакви.